На следващия ден се пренасяме в „горната земя“, където ни очаква основната причина да сме във
Венецуела – водопадът Анхел (или Ейнджъл), който е най-високият в света. Водата му пада в
продължение на цели 979 метра от върха на тепуито Ауян. Тепуитата са едни от най- впечатляващите природни забележителности в „Канайма“. Представляват високи плата с отвесни стени. Може би най-известното тепуи е Рорайма, защото се твърди, че то вдъхновява Артър Конан Дойл за романа му „Изгубеният свят“, в който смели изследователи попадат сред динозаври и други отдавна изчезнали видове на върха на отдалечено плато в Южна Америка. Всъщност тепуитата са по-стари от динозаврите – смята се, че възрастта им е около 350 милиона години, което ги прави най-древните скални образувания в света. Интересното е, че са оформени не в резултат на надигане на земните пластове, а от продължителната ерозия. На Ауянтепуи може да
няма динозаври и дори фосили, но затова пък има уникална флора заради изолираността на
високите плата като него от околния свят. Около 60% от растенията тук са ендемични, а много голяма част от тях – и месоядни. Развили са различни находчиви стратегии, за да улавят любимите си насекоми. Някои оплитат плячката си в тъканите си, други използват естествени лепила, а трети имат фунии, от които, веднъж влезли, мухите не могат да излязат.
Ние се изкачваме до този странен свят, до върха на най-високия водопад, с хеликоптер. За да го
направим, предварително сме получили разрешение от всички племена на пемоните. За тях обаче
е истинско събитие да изпратят хора на „покрива“ на Ауянтепуи, защото това не се случва никак често. Статистиката показва, че много повече хора са се качвали на Еверест и К2. На Ауянтепуи са кацали само 200 човека и едва 70 от тях са се спускали на рапел, както ще направим ние.
Хеликоптерът каца на едно от малкото равни места. Върховете на тепуитата изглеждат плоски, но
всъщност представляват истински лабиринт от скални образувания. За това колко е коварен теренът говори фактът, че през 1937 г. американският пилот Джими Ейнджъл, на когото впоследствие е кръстен водопадът, поврежда самолета си при опит да кацне на Ауянтепуи в търсене на злато и после му отнема 11 дни да слезе от върха.
Ейнджъл може и да не е открил злато, но доказателство за присъствието на метал в тукашните
скали е наситеночервеният цвят на реката, даваща начало на водопада Анхел. Водата ѝобаче е
годна за пиене. За разлика от повечето познати ни реки, произходът на тази не е изворен. Тя се образува от изпаренията от околните дъждовни гори, които след като паднат обратно на земята,
се просмукват директно в скалите, тъй като почвеният слой е много тънък. Именно около тази
река се върти животът ни през първите 3 дни на върха. Там се къпем, там ядем. Менюто не е като
на гурме ресторант – включва сушени плодове, сушени меса, някой и друг салам, супи, тортили, кафе, чай, но все пак се храним три пъти на ден, така че няма да останем гладни. А в наш нов дом се превръщат уютни двуместни палатки, които ще ни предпазят и от евентуални леки бури,
съпроводени с дъжд и мъгла.