Среща очи в очи: животните на Сокотра

На Сокотра няма зоопаркове, резервати с огради или организирани сафарита. Животните тук не са „атракция“. Те са съседи, обитатели на остров, на който хората са малцинство. 90% от влечугите са ендемични. Моретата около острова са сред най-чистите в Индийския океан. Птиците са навсякъде, толкова свикнали с тишината, че ги чуваш преди да ги видиш.

Срещите не са гарантирани. Делфините се появяват по маршрута към Шуаб, но не всеки ден. Костенурките в Дихамри зависят от сезона. Хамелеоните, от търпението ти. Сокотра не обещава списък с отметки. Тя предлага нещо по-ценно: моменти, които идват без предупреждение.

Делфините край Шуаб: среща в открита вода

Маршрутът с лодка от Калансия към плажа Шуаб минава покрай скали, които се спускат директно в морето. Бели, розови, червени, наслоени от милиони години геология. Водата под лодката е тъмносиня, дълбока.

Делфините се появяват без предупреждение. Понякога са 5-6, понякога 15-20. Прескачат покрай лодката, плуват под нея, изчезват и се появяват отново. Водачът намалява двигателя и чакате. Те не спират заради вас. Продължават по своя маршрут, но за 3-4 минути маршрутите ви съвпадат и ти гледаш животни, които са по-бързи, по-грациозни и очевидно по-щастливи от теб.

Местните казват, че дългоклюните стенели (вид малки делфини) обитават постоянно водите край западния бряг. Те са по-малки, по-плахи, но ако си тих и лодката се движи бавно, се показват. Ако имаш късмет, много късмет, в района се вижда и китова акула. Но това е рядко и зависи от сезона. Сокотра не продава обещания. Тя дава шанс.

Под водата в Дихамри: рифът, който не си виждал

Защитената морска зона Дихамри е на кратко разстояние от Хадибу и обикновено е първата спирка след пристигането. Рифът тук е едно от най-богатите места на архипелага, достъпно с маска и шнорхел, без нужда от гмуркане.

Влизаш във водата и за секунди си в друг свят. Риби папагали, ярки, с плътни тела, плуват на метри от теб. Мурени стоят скрити в пукнатините на скалите, с полуотворени усти, които изглеждат заплашително, но не са. Скатове се плъзгат по пясъчното дъно, бавни и спокойни. Морски таралежи стоят неподвижно между камъните.

Ако имаш късмет, виждаш костенурка. Тя се движи толкова бавно и уверено, че изглежда така, сякаш водата е нейна и ти си гост. Което е точно така.

Дихамри предлага и дайв център за тези, които искат повече. Но дори повърхността е достатъчна. Водата е толкова прозрачна, че от 3-4 метра дълбочина виждаш дъното с детайли. Рифът е непокътнат, защото малко хора стигат дотук. Всеки шнорхел тук е напомняне какво означава „море“ преди масовия туризъм.

Хамелеонът: бавният обитател на гората

Chamaeleo monachus, сокотрийският хамелеон, живее в гористите части на острова, между драконови дървета и храсталаци. Да го видиш изисква бавност и внимание. Тялото му е зелено на зелено, кафяво на кафяво, почти невидимо.

Местният водач спира, показва клон и казва: „Виж.“ Гледаш. Нищо. Продължаваш да гледаш. И бавно, от нищото, се появява форма. Очи, които се движат независимо. Пръсти, свити около клона. Опашка, усукана спирала. Хамелеонът те е забелязал преди минути, но не му пука. Той се движи по своя темпо, толкова бавно, че изглежда като забавен кадър.

Това не е среща с екзотично животно на отчетена туристическа атракция. Това е момент, в който осъзнаваш, че си в гора, пълна с живот, който не виждаш, защото не си научен да гледаш толкова бавно. Хамелеонът те учи на търпение, не с думи, а с факта, че просто е там и не бърза никъде.

Геконите и нощните обитатели

Вечерта, когато фенерът светне, лагерът оживява. Гекони се появяват по скалите и стените на палатките, малки, бързи, с огромни очи и пръсти, които залепват за всяка повърхност. Ловят насекоми с точност, която е хипнотизираща: неподвижност, неподвижност, удар, плячка.

Някои гекони на Сокотра са ендемични, тоест ги виждаш само тук. Те не се крият от хората. Привикнали са. В лагера те са част от обстановката, толкова колкото звездите и вятърът.

Във водните басейни на уадитата (речните долини) живеят сладководни раци. Вечер, ако светнеш с фенер, ги виждаш по дъното, малки, сиви, бързи. В пещерата Хок, нощни паяци и безгръбначни, адаптирани към пълна тъмнина, се движат по стените. Не са страшни. Те са просто доказателство, че животът тук е навсякъде, дори там, където не стига светлината.

По плажовете на Архер и Делиша, раците правят шарки в пясъка, малки купчинки, подредени в геометрични модели, които всяка вълна изтрива и те строят отново. Безкрайна, безсмислена, красива работа.

Птиците: фонът, който забравяш да слушаш

Птиците на Сокотра не са драматични. Не са фламинги в редица (макар че и такива има, при лагуната Кариа). Не са орли в полет (макар че египетските лешояди кръжат над платото). Те са фон: постоянен, тих, навсякъде.

Сутрин, преди изгрев, ги чуваш. Кратки, резки звуци от храсталаците. Сокотрийската каменарка, малка, бърза, ендемична. Не я виждаш, ако не я търсиш. Жълтокоремните зелени гълъби летят между палмите в каньона Дерхур, с размах на крилете, който чуваш преди да ги видиш. Кормораните стоят по скалите край Шуаб, неподвижни, черни, мокри.

При лагуната Кариа, на пътя към Хомхил, водата е плитка и тиха. Фламинги, чапли и зеленоглави водобегачи стоят в нея, на метри един от друг, без да обръщат внимание на нищо. Тук не е нужен бинокъл. Нужно е само да седнеш на брега и да изчакаш.

Птиците са напомняне, че островът е жив по начин, който не контролираш. Те пеят когато искат, летят когато искат, мълчат когато искат. Ти просто си там. И след 9 дни, когато се върнеш в града и сутрин чуеш гълъби от балкона, ще разбереш, че нещо ти липсва, но няма да можеш да го назовеш.

Последната вечер. Огънят гори, рибата е на скарата, вятърът носи сол от морето. Гекон се появява на скалата до теб, замира, после изчезва. Далеч, в тъмното, вълна се разбива. По-близо, нещо тихо, малко се движи в храсталака. Не виждаш какво е. Не е нужно. На Сокотра животните не идват да ги гледаш. Те са тук, както са били винаги. Въпросът е дали ти си достатъчно тих, за да ги забележиш.