Защо ВЕНЕЦУЕЛА?
Приключение, за което ще разказваш цял живот
Може би си мислиш, че експедицията до водопада Анхел и обратно е само за опитни изследователи, приключенци, алпинисти? Всъщност истината е съвсем друга. Всеки, който може да ходи, може да се справи и със спускането на рапел, и с прехода в джунглата. Не е необходима
специализирана предварителна подготовка. Важна е волята и способността да игнорираш коварния вътрешен глас, който може да започне да те убеждава, че това е извън възможностите ти. Ще се изненадаш колко големи са те в действителност. Конкретно спускането на рапел над бездната е напълно безопасно и извършвано под контрола на изключителни професионалисти. А дали абсолютно уникалната природа е твоето нещо, най-добре си знаеш ти. Но подозираме, че е точно така.
За пътуването
Да намериш нови сили в Изгубения свят
Ние вярваме, че и най-зашеметяващата природа може да стане много по-интересна, ако добавим към нея вълнуващо приключение. И че приключението е още по-незабравимо, когато има за фон изключителна природа. Е, във венецуелската ни експедиция тези два елемента си живеят в идеална симбиоза.
Не са много приключенията, които могат да бият това да се спускаш, привързан за въже, покрай най-високия водопад в света и за разнообразие да пренощуваш в пещера или под скална арка посред „пътя“. Или пък да бродиш из джунглата през нощта, заобиколен от всевъзможни екзотични животни, които иначе виждаш предимно във филмите на Дейвид Атънбъро.
За ПРЕДИЗВИКАТЕЛСТВОТО
Водопадът Анхел
В наши дни думата „уникален“ е много преекспонирана. Но когато я поставим в контекста на този район, ще разберете, че направо омаловажава всичко, което ще видите.
Водопадът Анхел се излива от Ауянтепуи, което, както става ясно от името, е тепуи. Тепуитата са високи планини с отвесни стени и връх във вид на обширно плато. Срещат се само в Гвианската планинска земя и преди всичко във Венецуела. Те са смятани за най-старите скалисти образувания в света. И понеже ерозията с течение на времето ги е превърнала в изолирани острови, издигащи се високо на зеленото море на джунглата, на тях са останали да живеят растения, които няма да срещнете никъде другаде на Земята.
Огромна част от местните видове са ендемични. А ние ще се разхождаме сред тях. Наричат тепуитата Изгубения свят по аналогия с едноименния роман на Артър Конан Дойл, в който действието се развива на едно от тях. Сигурни сме обаче, че вие ще намерите там и нови сили, и вдъхновение за още приключения и изследователски подвизи.
Програма
Ден 1
Заминаване от София
Всяко незабравимо пътешествие си има първа стъпка, а за нас тя е под формата на кратък полет до Истанбул.
Още същата нощ се отправяме към венецуелската столица Каракас. Полетът дотам продължава малко над 11 часа.
Ден 2
Пристигане във Венецуела (Каракас)
Може би сте чували, че Каракас е доста опасен град, но няма място за притеснение – бусове ни вземат от буферната зона на летището и ни откарват в модерен хотел, в който отпочиваме до края на деня.
ДЕН 3
Първа среща с Националния парк „Канайма“
Днес хващаме вътрешен полет, за да се преселим в една държава в държавата. Огромният
Национален парк „Канайма“ с площ 30 000 км² е автономна област, населявана и управлявана от
племената пемон. Посрещането е като в Хаваите – индианци с живописни шапки ни закичват със
самобитни огърлици. А после потъваме в един много различен свят, в автентичната Венецуела,
такава, каквато е била и преди хиляди години. Над главите ни прелитат папагали ара, заобикалят
ни маймуни, тапири и други екзотични животни. Имаме време да се разходим и да отидем с лодка до един от водопадите в околността – Ел Сапо (Жабата). Но голямото величие сред водопадите тепърва ни очаква. Преди това вечеряме и пренощуваме в комфортен лодж – последния оазис „цивилизация“, преди да потънем в прегръдката на дивата природа.
ДЕН 4
На върха на най-високия водопад в света
На следващия ден се пренасяме в „горната земя“, където ни очаква основната причина да сме във
Венецуела – водопадът Анхел (или Ейнджъл), който е най-високият в света. Водата му пада в
продължение на цели 979 метра от върха на тепуито Ауян. Тепуитата са едни от най- впечатляващите природни забележителности в „Канайма“. Представляват високи плата с отвесни стени. Може би най-известното тепуи е Рорайма, защото се твърди, че то вдъхновява Артър Конан Дойл за романа му „Изгубеният свят“, в който смели изследователи попадат сред динозаври и други отдавна изчезнали видове на върха на отдалечено плато в Южна Америка. Всъщност тепуитата са по-стари от динозаврите – смята се, че възрастта им е около 350 милиона години, което ги прави най-древните скални образувания в света. Интересното е, че са оформени не в резултат на надигане на земните пластове, а от продължителната ерозия. На Ауянтепуи може да
няма динозаври и дори фосили, но затова пък има уникална флора заради изолираността на
високите плата като него от околния свят. Около 60% от растенията тук са ендемични, а много голяма част от тях – и месоядни. Развили са различни находчиви стратегии, за да улавят любимите си насекоми. Някои оплитат плячката си в тъканите си, други използват естествени лепила, а трети имат фунии, от които, веднъж влезли, мухите не могат да излязат.
Ние се изкачваме до този странен свят, до върха на най-високия водопад, с хеликоптер. За да го
направим, предварително сме получили разрешение от всички племена на пемоните. За тях обаче
е истинско събитие да изпратят хора на „покрива“ на Ауянтепуи, защото това не се случва никак често. Статистиката показва, че много повече хора са се качвали на Еверест и К2. На Ауянтепуи са кацали само 200 човека и едва 70 от тях са се спускали на рапел, както ще направим ние.
Хеликоптерът каца на едно от малкото равни места. Върховете на тепуитата изглеждат плоски, но
всъщност представляват истински лабиринт от скални образувания. За това колко е коварен теренът говори фактът, че през 1937 г. американският пилот Джими Ейнджъл, на когото впоследствие е кръстен водопадът, поврежда самолета си при опит да кацне на Ауянтепуи в търсене на злато и после му отнема 11 дни да слезе от върха.
Ейнджъл може и да не е открил злато, но доказателство за присъствието на метал в тукашните
скали е наситеночервеният цвят на реката, даваща начало на водопада Анхел. Водата ѝобаче е
годна за пиене. За разлика от повечето познати ни реки, произходът на тази не е изворен. Тя се образува от изпаренията от околните дъждовни гори, които след като паднат обратно на земята,
се просмукват директно в скалите, тъй като почвеният слой е много тънък. Именно около тази
река се върти животът ни през първите 3 дни на върха. Там се къпем, там ядем. Менюто не е като
на гурме ресторант – включва сушени плодове, сушени меса, някой и друг салам, супи, тортили, кафе, чай, но все пак се храним три пъти на ден, така че няма да останем гладни. А в наш нов дом се превръщат уютни двуместни палатки, които ще ни предпазят и от евентуални леки бури,
съпроводени с дъжд и мъгла.
ДЕН 5
Анхел – поверително и лично
И ето че идва време да се запознаем отблизо с водопада и да добием представа за мащабите и височината му. Дотам стигаме по пътеки, които изглеждат повече като декор на сюрреалистичен филм – преодоляваме скали, спускаме се в дупки, заобиколени сме отвсякъде от гъста джунгла с лиани, растения, които не сме виждали никъде, и огромни орхидеи. Водопадът може и да е на 200 метра от „площадката“ на хеликоптера, но преходът ни отнема 40-50 минути и ако не знаеш
пътя, е невъзможно да стигнеш. В този момент осъзнаваш, че без екипа от водачи би останал завинаги на върха. Защото колкото и да си екстремен, колкото и опит да имаш в планината, животът ти тук наистина зависи от тях. Но можем да сме спокойни, тъй като хората, които ни водят, са абсолютни легенди в Южна
Америка. Лидерът на екипа от трима алпинисти Хенри Гонсалес е човекът, който е създал маршрута за спускане по стената на водопада Анхел. Водил е тук експедиции на National
Geographic и Lonely Planet, както и японски и американски изследователи. Нещо повече –
израснал е в племената пемон и те му имат пълно доверие. Затова именно той е причината да
получим разрешението да се качим на Ауянтепуи.
Първата точка, на която екипът ни води, предлага главозамайващи гледки към водопада Анхел и
безкрайното зелено море на гората в подножието му. А на връщане не се изненадвайте, ако в главата ви се появят мисли как ще си извикате хеликоптера, за да си тръгнете от тук. Но приключението Анхел е и това – борба на емоции и битка между смелостта и страховете ни.
ДЕН 6
Тренировки и гледки от високо
Очаква ни сериозно спускане, затова освен на разходки посвещаваме този ден и на тренировки.
Нашите водачи ни обучават на ниски скали как да „играем“ с рапела, въобще как да боравим с
оборудването, което ни е поверено. Така се убеждаваме, че няма от какво да се опасяваме. Едно от катерачните въжета, които използваме, може да издържи тежест от 6 тона, а ние сме
обезопасени с цели две. Разбираме и че за да се спускаш успешно на рапел, не е необходимо да притежаваш предварителна подготовка.
Водачите ни показват и различни точки на върха на Ауянтепуи, откъдето можем да съзерцаваме
водопада. Така отново осъзнаваме колко огромни са мащабите му. Ако например искаме да го заснемем от въздуха, трябва да отдалечим дрона на почти 2 км, за да го хванем в целия му блясък. Запознаваме се и с много от необичайните местни растения, с историята на тепуитата, а вечерта си палим огън край реката. С други думи, отдаваме се на незабравими офлайн занимания, защото тук няма нито интернет, нито обхват на телефоните.
ДЕН 7
Голямото приключение по стената на Анхел
След като вече сме се запознали с теорията и практиката, идва ред и на самото спускане по високата почти километър снага на Ауянтепуи, по отвесната скала покрай водопада Анхел.
Излишно е да казваме, че гледките не приличат на нищо друго, което сме виждали досега.
Всъщност цялото изживяване е от типа „веднъж в живота“ и сме сигурни, че ще го помним винаги.
Спускаме се леки, с минимална екипировка, защото голяма част от багажа ни е останала горе, за
да бъде свалена от товарен хеликоптер. Слизането на цялата група може да отнеме 10-12 часа и
да завърши през нощта, на светлината на челници. По пътя надолу преминаваме и през процепи в скалата, където сме заобиколени от странни звуци и се чувстваме като герои във филмите или игрите Tomb Raider. Накрая достигаме приблизително до средата на стената и там откриваме скална арка и пещера, където ще пренощуваме.
ДЕН 8
Вертикалната джунгла
Продължаваме надолу и прекосяваме джунглата през нощта
На следващата сутрин продължаваме спускането си надолу, но височината на отвесните участъци вече става по-малка, защото между тях има скални тераси, където стъпваме на твърда земя.
Когато се откачаме от последното въже, часът вече е 21-22. Изтощени сме от спускането и въобще от цялото приключение дотук, но ни крепи мисълта, че най-после сме успели да слезем от Ауянтепуи. Оказва се обаче, че най-трудното тепърва предстои.
Озовали сме се в началото на много стръмна джунгла и тя не се различава от тази, през която сме се спускали досега, с тази разлика, че рапелите са свършили и от тук нататък трябва да слизаме пеша надолу с раницата на гърба. Спускането през джунглата продължава около 4-5 часа, в които
на всяка крачка компания ни правят звуците на дивите животни. Особено важно е през деня да сме пестили водата, защото тук няма откъде да си налеем.
Спасението идва със светлината от челници – пемоните ни очакват на брега на река Чурун.
Пресичаме я с дървена лодка, после правим още един пешеходен преход за около половин час и най-после попадаме в приятен лодж, където индианците са ни сготвили пиле с ориз и това ни се струва най-вкусната вечеря, която сме опитвали някога. Хвърляме един последен поглед назад, където се извисява неумолимата стена, по която сме слизали в последните два дни, а после полагаме морни тела в удобните хамаци и се предаваме на изтощението и съня.
ДЕН 9
По река Чурун с лодка еднодръвка
Удовлетворени от постигнатото и с ново усещане за собствената сила, вече можем да тръгнем по
обратния път. Сега обаче не летим, а се движим по реката с лодката, управлявана от двама индианци – баща и син. Техният плавателен съд е единственият, който може да се справи с реката, защото водата ѝ е много плитка. Лодката е еднодръвка – направена от огромно, широко
парче дърво, издълбано в средата. През цялото време чуваме как камъните блъскат дъното ѝ.
Спускането по реката продължава 6 часа. Намираме се в сърцето на „Канайма“. Край нас прелитат
екзотични пеперуди, орли, колибрита, по дърветата скачат маймуни, в реката подминаваме малки каймани, които са безопасни за хората. За финал преспиваме там, където преди няколко дни
започна пътешествието ни из националния парк.
ДЕН 10
Почивка на остров в Карибско море
След като сме изтормозили тялото си максимално, време е да му дадем заслужена почивка.
Хващаме самолета за Лос Рокес – архипелаг в Карибско море, обявен за национален парк преди 50 години. Състои се от около 350 големи, малки и още по-малки острови, оформящи защитена плитка лагуна във вътрешността на архипелага. Известен е с девствените си коралови рифове и с огромното разнообразие от птици и морски обитатели.
В следващите три дни отморяваме на плаж, изваден като от пощенска картичка. Но ако това ни е твърде скучно, можем да се възползваме и от допълнителните дейности, които се предлагат:
ДЕН 11
Да изживеем и Los Roques
Los Roques е архипелаг от острови, кейове и пясъчни брегове, които обграждат централна плитка лагуна, съдържаща коралови рифове и мангрови гори. Намира се на 130 км (80 мили) северно от централния бряг на Венецуела в Карибско море. Лос Рокес е слабо населен, с приблизително 1500 постоянни жители, главно на остров Гран Роке.Основните острови имат атолна структура с две външни бариери, образувани от коралови общности, вътрешна лагуна и пясъчни плитчини.Лос Рокес е определен за национален парк през 1972 г., а архипелагът е обявен за Рамсарско място през 1996 г. поради важността му като резервоар за биологично разнообразие и хранителни ресурси.Поради привилегированото си географско местоположение в Карибско море и сближаването на три изключително разнообразни екосистеми (коралови рифове, легла с морска трева и мангрови съобщества), архипелагът Лос Рокес се счита за крайбрежен морски рай и е най-важното рифово образувание във Венецуела, както и в южната част на Карибско море.Лос Рокес приютява около 61 вида корали, 200 вида ракообразни, 140 вида мекотели, 45 вида бодлокожи, 60 вида гъби и 280 вида риби. Не съществуват местни бозайници. В парка има и фламинго (Phoenicopterus ruber). Днес ще можете да се насладите на каяк, скубадайвинг или шнорхелинг. А за чревоугодниците може да се насладите на невероятните лобстъри, които предлага Лос Рокес.
ДЕН 12
Довиждане Венецуела!
Така завършва експедицията, която ни отвежда до най-високия водопад в света и до предела на силите ни. Това е приключение, което може да променя животи. И сме убедени, че ако човек има възможност, трябва да се впусне в него. Защото след това гледа на света по много различен начин. И иска само едно – да продължава да търси и открива.
Активности
ВКЛЮЧЕНИ В ЦЕНАТА
1 км спускане с рапели покрай най-високия водопад в света Angel falls.
Посещение на автентична племенна общност.
Близка среща със свободни опитомени диви животни в Канайма - тапири, порове, диви свине, маймуни, папагали и др.
Полет с хеликоптер.
Рафтинг с автентична индианска лодка по река Чурум 6ч.
Четиридневна релаксираща програма на най-красивите плажове на архипелаг Los Roques.
Хвърли се в приключение!
12 дни
1 хеликоптер
2 самолета
12 пътешественика
Цена на човек
€7160
Включва самолетни билети, всички нощувки, транспорт, водач, храна
Цена БЕЗ ПОЛЕТ
€6175
Включва всичко без самолетните билети. Организирай полетите си сам.
30+ човека вече пътуваха с нас във Венецуела
FAQ
Често Задавани Въпроси
Има нещо неясно?
Готови ли сте за Венецуела?
Записа се за експедицията, но се чудиш какво да вземеш в багажа си? Може да маркираш екипировката тук и да се подсигуриш, че си подготвил всичко.
Облекло
Високи обувки за трекинг
Панталони за трекинг (два броя)
Лятно яке за планина с воден стълб
Дъждобран
Топли дрехи за вечерта
Тениски
Бельо и чорапи
Дълги и къси панталони
Шапка
Слънчеви очила
Хавлия за баня
Чехли за баня/плаж
Плажно облекло (бански)
ОБОРУДВАНЕ
Туристическа раница 60-80 литра (задължително)
Малка раница за дневни преходи (15l)
Челник с резервни батерии
Външна батерия М-PowerBank
Достатъчно допълнителни батерии за всички електронни уреди
Слънцезащитен крем (минимум SPF 30)
Лични медикаменти
Нужни препарати за лична хигиена
Термос/бутилка за вода (1л)
Бинокъл (личен избор)
Надуваемо шалте
Спален чувал
