На следващия ден се пренасяме в „горната земя“, където ни очаква основната причина да сме във Венецуела – водопадът Анхел (или Ейнджъл), който е най-високият в света. Водата му пада в продължение на цели 979 метра от върха на тепуито Ауян.

Тепуитата са едни от най-впечатляващите природни забележителности в „Канайма“. Представляват високи плата с отвесни стени. Може би най-известното тепуи е Рорайма, защото се твърди, че то е вдъхновило Артър Конан Дойл за романа му „Изгубеният свят“, където смели изследователи попадат сред динозаври и други отдавна изчезнали видове.

Всъщност тепуитата са по-стари от динозаврите – смята се, че възрастта им е около 350 милиона години, което ги прави най-древните скални образувания в света. Интересното е, че са оформени не от надигане на земните пластове, а от продължителна ерозия.

На Ауянтепуи може и да няма динозаври или фосили, но затова пък има уникална флора, благодарение на изолираността на високите плата. Около 60% от растенията тук са ендемични, а много от тях – месоядни. Те са развили различни находчиви стратегии, за да улавят любимите си насекоми – някои оплитат плячката в тъканите си, други използват естествени лепила, а трети имат фунии, от които мухите не могат да излязат.

Ние се изкачваме до този странен свят, до върха на най-високия водопад в света, с хеликоптер. За да направим това, предварително сме получили разрешение от всички племена на пемоните. За тях обаче е истинско събитие да изпратят хора на „покрива“ на Ауянтепуи, защото това се случва много рядко.

Статистиката показва, че повече хора са се качвали на Еверест и К2, отколкото на Ауянтепуи. Досега само 200 души са кацали тук, а едва 70 са се спускали с рапел, както ще направим ние.

Хеликоптерът каца на едно от малкото равни места. Върховете на тепуитата може да изглеждат плоски, но в действителност са истински лабиринт от скални образувания. Колко коварен е този терен, показва случката от 1937 г., когато американският пилот Джими Ейнджъл, в чиято чест е кръстен водопадът, поврежда самолета си, опитвайки се да кацне на Ауянтепуи в търсене на злато. Налага му се да слиза пеша в продължение на 11 дни.

Ейнджъл може и да не е открил злато, но доказателство за наличието на метали в скалите е наситеночервеният цвят на реката, която дава начало на водопада Анхел. Водата ѝ обаче е годна за пиене.

За разлика от повечето познати ни реки, тази няма извор. Тя се образува от изпаренията на дъждовните гори, които след това падат обратно на земята и се просмукват директно в скалите, тъй като почвеният слой е изключително тънък.

Именно около тази река ще прекараме първите си три дни на върха. Там се къпем, там се храним. Менюто не е като в гурме ресторант, но включва сушени плодове, сушени меса, салами, супи, тортили, кафе и чай. Ядем по три пъти на ден, така че гладни няма да останем.

Новият ни дом са уютни двуместни палатки, които ще ни предпазят от леки бури, дъжд и мъгла.