Най-мъжкото нещо, което можеш да направиш? Да си позволиш да избягаш - solo
Да заминеш сам. Без роля. Ей така, за себе си. Singles Only: Тенерифе.
Константин
Интервю с Константин – един от водачите на Singles Only: Тенерифе
Не е нужно да си търсиш жена, за да заминеш сам на пътуване. Всъщност – точно обратното. Singles Only: Тенерифе не е място за "сватосване", а за онова приятно усещане, когато си сам, не познаваш никого, но нещо в теб се включва – онзи режим, в който животът отново става интересен. Тук няма да има напрежение, а само хора, които са решили да тестват себе си в нова среда, да излязат от обичайната роля, да вдишат солта на океана, да се посмеят, да се раздвижат, и да се отпуснат.
Питаме Константин какво точно се случва, когато на един остров събереш група от хора, които не се познават, но всички са готови да бъдат малко по-смели, отколкото са очаквали.
Какво се променя в хората, когато пътуват сами? Забелязвате ли момент, в който "кликват"?
Променя се нагласата – че всъщност не е страшно да пътуваш сам. Никой не ги гледа накриво, не ги сочи с пръст, даже някои им се кефят на смелостта. А "кликът" идва, когато си позволят да свалят онези маски, с които обикновено се представят в света. Там, сред непознати, някак си изведнъж става по-лесно да бъдеш… просто себе си.
Много хора си мислят, че е страшно да заминеш без да познаваш никого. Какво им казвате в първия ден – и какво виждате в тях в последния?
Казвам им, че трябва доста смелост, за да се метнеш сам в такова приключение. А накрая? Във всеки, ДО ЕДИН, виждам че това няма да му е последното соло пътуване.
Какво е най-специалното нещо в Singles Only формата, което не можеш да преживееш никъде другаде?
Начина на срещане, опознаване и свързване с другия – затова тук се сформират много дълготрайни приятелства, а понякога и нещо повече.
Как се създава среда, в която хората се отпускат, свалят маските и просто… си позволяват да бъдат?
Когато ние, екипът, поведем хорото – когато покажем нашата същност, истинска, неподправена, понякога крива и бодяща, но пък честна и откровена.
Има ли някой момент от Тенерифе, който ще помните дълго? Онзи, който си казваш – това беше магия.
Когато кацнахме след повече от 12 часа път, имаше ужасно забавяне на рентала. Всички стояхме пред летището в Тенерифе, гледахме залеза и въпреки че някои от участниците можеха да тръгнат към къщата с готовите коли, всички казаха, че ще се движим заедно. Това – на фона на залеза, морския бриз и студената бира – си беше магия за душата.
Колко важна е самата дестинация – или пък всъщност хората правят мястото?
Хората правят мястото, категорично. Но когато то вече е райско – става Божествено!
Какво откриват участниците за себе си, без дори да са го търсили?
Колко малко познават себе си… и другия пол!
Случвало ли се е хора, които никога не биха си помислили, че ще си паснат – да се окажат най-близки?
И още как – те са ми абсолютни фаворити. В началото се гледат като куче и котка, а накрая си довършват изреченията. Не винаги там, където има напрежение се крие искра… но често е точно там – дето най-много се мръщят, после най-много се смеят.
Кой е най-честият страх, с който хората идват – и как се разтапя по време на пътуването?
Че няма да ги харесат такива, каквито са. С времето, през споделените моменти, игрите, практиките – започват да се приемат повече. А щом това се случи, и другите ги виждат с нови очи.
Какво би казал на някой, който чете това интервю и си мисли: “Май и аз съм за там, ама…”?
Последния път, когато си казах така и все пак отидох, се върнах с годеница. Е да, тръгнах с гадже и пръстен в джоба, ама… това са подробности.
А вие самият – защо го правите? Какво ви движи да създавате тези пътувания?
Заради прегръдките на сбогуване. В тях се усеща всичко, от което аз имам нужда – благодарност, смисъл, нов поглед, надежда.
Ако можеше да обясниш Singles Only с една дума, но тя не трябва да е “любов”, “свобода” или “приключение” – коя щеше да е?
Разтърсване!
Мъжете не винаги си признават, че им се иска да рестартират. Но на този остров, сред нови лица, океански залези и неочаквани разговори – става именно това. Без шум, без драма, без излишно обяснение.
Следващото пътуване е през ноември. Не ти трябва компания.
Нужен си си само ти.
Сподели своята история
Бил/а си с нас на приключение? Видял/а си залез, който няма да забравиш?
Разкажи ни! Сподели своята история или кратък отзив и вдъхнови следващите, които ще тръгнат по пътя.