Това не е групово пътуване. Това е среща със себе си (и с още 23 напълно непознати).

Ако си мислиш, че да заминеш сам на пътуване е странно, неудобно или леко неловко – запознай се с Галена. Тя, заедно с Косьо, е част от екипа, който води нашите Singles Only групи. Не, не събираме хора, за да ги „сватосваме“. Събираме ги, за да им дадем шанс да се видят такива, каквито са – когато не познават никого, когато не се напасват по никого, когато си позволяват да бъдат малко по-смели, отколкото са очаквали.

Ето какво разказва Галена за това как се променят хората, когато пътуват сами, кога настъпва „кликът“, и защо Singles Only не е просто формат, а преживяване, което може да ти обърне представите (и посоката).

Какво се променя в хората, когато пътуват сами? Забелязвате ли момент, в който "кликват"?

Превъзмогват вътрешните си ограничения и страхове за общуване с непознати, позволяват си да се срещнат и общуват с нови хора, предизвикват се да опитат неща, които в позната среда не биха. Кликват в момента, в който усетят сигурност да общуват в тази среда.

Много хора си мислят, че е страшно да заминеш без да познаваш никого. Какво им казвате в първия ден – и какво виждате в тях в последния?

Първият ден им казваме да бъдат смели и да се забавляват максимално, на последния ден виждаме, че са успели да го направят дори по-смело, отколкото са си го представяли.

Какво е най-специалното нещо в Singles Only формата, което не можеш да преживееш никъде другаде?

По време на приключението всеки получава гледната точка на 12 човека от срещуположния пол, има възможност да създаде приятелства с хора, които са на същия етап от живота си, по всяко време всеки получава достатъчно внимание от срещуположния пол и всеки може да изследва начинът, по който общува и се свързва.

Как се създава среда, в която хората се отпускат, свалят маските и просто… си позволяват да бъдат?

През това ние, водещите, да създадем сигурно пространство на общуване – пространство за честни разговори край океана и забавни игри, в които се впускаме с любопитство.

Има ли някой момент от Тенерифе, който ще помните дълго? Онзи, който си казваш – това беше магия.

Да. Всички бяхме седнали на земята, облаците бяха в краката ни, вперили поглед към залеза, слънцето бавно се сгушваше в облаците, а ние бяхме притихнали и чувахме само красива песен за фон. После дълго стояха големи усмивки на лицата ни и нямаше нужда от думи… Още се връщам понякога там.

Колко важна е самата дестинация – или пък всъщност хората правят мястото?

Обичам тази мъдрост: Кое е по-важно – пътят или дестинацията? Компанията 😊 Определено дестинацията помага да си нахраним сетивата и да станем по-чувствителни – гледките на брега на океана и на ръба на скалите са вземащи дъха – но хората, които подбираме за това приключение, го правят толкова специално. Всеки носи своята уникалност и различност и допринася за това приключение.

Какво откриват участниците за себе си, без дори да са го търсили?

Откриват нова среда, в която после остават приятели, откриват аспекти от себе си, които никога не са познавали, а понякога преоткриват и самите себе си в нова светлина. Разбират и защо им е трудно да се обвързват, защо бягат, когато стане много сериозно, или пък защо прилепват към партньора си и трудно си тръгват от отношения, дори когато усещат, че вече не искат да са там.

Случвало ли се е хора, които никога не биха си помислили, че ще си паснат – да се окажат най-близки?

Да, защото ние сме като огледала и всичко, което ни дразни в другия, е и наш аспект, който може би не осъзнаваме. И след като се опознаем, ставаме близки – и така, приемайки другия, приемаме и себе си по-добре.

Кой е най-честият страх, с който хората идват – и как се разтапя по време на пътуването?

„Как ще се отпусна пред непознати хора?“ – е най-големият страх, а през игрите и спокойната атмосфера ние създаваме място, в което хората дори започват да си споделят един с друг.

Какво би казала на някой, който чете това интервю и си мисли: “Май и аз съм за там, ама…”?

Може да ми звънне и да сподели притеснението си – ще поговорим за това.

А вие самите – защо го правите? Какво ви движи да създавате тези пътувания?

Аз от няколко години съм припознала качествените партньорски отношения като моя мисия. Като психотерапевт, всекидневно се срещам с хора, които имат неудовлетворяващи междуличностни отношения – и това влияе много на качеството им на живот. На това пътуване хората имат шанса да разберат какво могат да направят, за да имат по-здрави и удовлетворяващи връзки и да не влизат в едни и същи, стари, познати, неработещи модели на отношения.

Ако можеше да обясниш Singles Only с една дума, но тя не трябва да е “любов”, “свобода” или “приключение” – коя щеше да е?

Определено „приключение“, в което има свобода, любов, истина.

Понякога не ти трябва ясен план. Трябва ти смелост да кажеш „да“ на нещо различно. На нови хора. На себе си, такъв, какъвто си – без много маски.

Тенерифе през 2024 беше сцена на всичко това – и добрата новина е, че Singles Only не спира дотук. През ноември отново ще събираме хора, които не чакат да ги поканят някъде, а сами си организират най-доброто „сближаване“.

Ако четеш това и нещо в теб казва „Май ми се иска“ – значи си готов. Ела.