Да си сам никога не е било толкова свързващо – Singles Only в Мароко

Ето какво разказва Ивайла за това как се променят хората, когато пътуват сами, кога настъпва „кликът“, и защо Singles Only не е просто формат, а преживяване, което може да ти обърне представите (и посоката).

Откъде тръгва човек, когато реши, че ще събере група от хора, които не се познават, и ще ги заведе в Мароко?

От някаква повратна точка на вяра в себе си, мисля. Това си е предизвикателно преживяване. За моя радост до себе си имах най-добрата възможна опора. Без Бояна Шарлопова като партньор, психотерапевт и приятел, според мен тази магия - Мароко нямаше да се случи. Много е важно при този тип преживявания водещите да работят като един организъм, без да губят собствената си индивидуалност и смятам, че с Бояна ЗаЕдно успяхме да го случим, а и да му се насладим.

Какво се случва, когато хора, които не знаят имената си, започнат да си готвят заедно, да си правят вечеря и да си задават лични въпроси, все едно се познават от години?

Това, което се случва е истинско забавление и усещането, че точно в момента не искаме да бъдем никъде другаде.

Има ли такъв момент, в който всички забравят, че са дошли сами?

Смятам, че има и той е много забележим. Има един момент, в който толкова силно се усеща енергията на всички заедно като една, когато разговорите са насочени към тук и сега и когато въпросите и отговорите стават лесни за изговаряне.

Кой е любимият ти момент от предишното пътуване, за който не пише никъде в програмата?

Аз обожавам работата с групи. Единият от любимите ми моменти беше, когато поради леко закъснение в пътуването до пустинята не можахме да случим две от игрите и попитахме групата какво предпочитат: дългата наситена програма или краткия вариант. Почти единодушно отговориха, че искат да направим всичко планирано, че искат да преживеят всичко. Това е голямо утвърждаване за нас като водещи. Говори за това, че сме сформирали група, провокирали сме интерес, желание, взаимство и свързване.

Какво ти прави най-голям кеф да наблюдаваш, докато групата си върви?

Отпускането на всеки един участник, усеща се като олекотяване, когато вече няма толкова претенции, изисквания. Има един момент, в който ако водещите са си свършили добре работата, всеки си позволява малко повече, наслаждава се малко повече на това, което се случва около него. Незаменимо е.

Какво казват хората накрая, когато се качват обратно в самолета? (И какво премълчават?)

Хаха, когато се качиха накрая в самолета всички бяха изморени, но с искрящи очи. Това, което получихме масово като обратна връзка беше, че това е най-хубавото им пътуване в живота. Какво премълчават… хм, според мен много копнежи и малко носталгия от края.

Как разбираш, че някой си е позволил да бъде малко повече себе си, отколкото е бил отдавна?

По лекотата, която се усеща дори и във въздуха. Човек, когато си е позволил да бъде малко повече себе си, когато си “позволява” - сияе и живее за момента. Carpe diem - улови мига!

Ако можеш да опишеш групата с една дума (която не е „вибрация“, „енергия“ или „магия“) – коя ще е?

Даже ми идват две думи. Едната е синергия /това е съвместно действие, при което крайният ефект е по-голям от сумата на ефектите, предизвикани поотделно от всеки агент/, другата е ДНК. Един мой учител веднъж ми каза, че когато се оформи група, в която всеки един успее да се свърже с всеки един друг се оформя групово ДНК. То е уникално, както ДНК-то на всеки отделен човек. Смятам, че това се случи с групата ни в Мароко.

Какво би казала на някой, който гледа сторитата и си мисли: „Изглежда яко, ама не съм такъв човек“?

Заповядай с нас през септември. Ние обещаваме, че ще преживееш неща, които на друго място няма как да преживееш и ще се върнеш ако не с половинка, то със сигурност с много приятелства и усещане за принадлежност. А какво по-хубаво от това.

Какво никой не очаква, но всички получават?

Мисля, че разширяване на себе си във вътрешен план. Знание за себе си, което до сега не е имал. Впечатляващо е усещането да се огледаме в 23 чифта очи и да видим своята уникалност.

Всеки път, когато една група се събере в пустинята, в ритъма на берберските тъпани и светлината на звездите, се случва нещо много по-голямо от пътуване. Мароко те разплита, подрежда, свързва.

И ако си мислиш „Не съм такъв човек“, Ивайла има един съвет: точно тогава си.

Следващото пътуване е през септември. Научи повече тук