Не си готов за Етиопия. И точно затова трябва да отидеш.

Не всички истории започват с "Един ден тръгнах за Африка…"

Но някои точно така си продължават – с лава, 47-градусова жега, разтопена магма под краката ти и хора, които не просто живеят различно – те отказват да се променят.

Сашо тръгва заради племената на Омо, без дори да дочете програмата (ние знаем защо – просто ни има доверие). Връща се с история за вулкан, който хрущи, племена, които не се „продават“, и климатик, който се ремонтира с подръчни материали насред най-горещото място на Земята.

Това не е точно класическото блог интервю, а поток от усещания, усмивки и „Ба, човек!“, разказани от покрива на джип.

Прочети до края – и ще разбереш защо Етиопия не се побира в разказ.
Но все пак Сашо опита. И според нас се справи отлично.

1. Кой беше моментът в Етиопия, който няма да забравиш до края на живота си – и защо?

С лекото уточнение, че и сега паметта ми не е в отлично състояние, и я издържи „до края на живота ми“ този спомен, я не, но определено първият ми „сблъсък“ с Етиопия беше доста зашеметяващ. Отидох най-вече с идеята да се докосна до племената, обитаващи долината на река Омо, и дори не бях обърнал внимание на другите спирки в програмата ни (ако трябва да съм честен, рядко я чета така или иначе – просто знам, че ще е яко, и това ми стига).

Та някак си бях пропуснал факта, че ме очаква невероятна среща с активен вулкан – или по-скоро очаквах, че ще се наредим на някое хълмче, откъдето ще гледаме как в далечината пуши нещо на върха на планината. Може би именно защото нямах кой знае какви очаквания, това изживяване се превърна в Момента с главно „М“ – и то още първия ден от приключението, наречено Етиопия.

Когато онзи димящ връх в далечината, който си представях, всъщност се оказа два огромни димящи кратера буквално на метри от очите ми. Когато наскоро застинала магма хрупа леко страшно под краката ми. Когато започвам да усещам силно задушливия дим и очите ми почват неистово да сълзят. Когато, застанал на ръба на кратера, виждам врящата лава, която хипнотизиращо се движи и бълбука, готова всеки момент да изригне и да залее всичко наоколо.

Когато забравям дори за опасността, че тази 1200-градусова разтопена скала може да ме изпепели само за стотни от секундата. Тогава си казвам – ето, този момент със сигурност ще помня и ще разказвам. Пък дали ще е до края на живота ми – само времето ще покаже.

2. Как това пътуване промени представата ти за света – или за самия теб?

Истината е, че всяко пътуване променя представата ми за света по един или друг начин – именно за това пътувам, може би. Ако трябва да избера само едно нещо от приключението в Етиопия, което промени представите ми, то може би е това, че някъде там по света има хора, които не се стремят към „по-добър“ живот. Какво визирам... Бил съм в доста бедни страни, където хората ходят боси, нямат какво да ядат, но за първи път в Етиопия се сблъсках с хора, които живеят по един и същи начин от векове. Това са номадите от региона Афар, на които държавата се опитва да помага – с кладенци, постройки за живеене или училища – но те следват непреклонно стъпките на предците си, скитат се из безкрайните сухи пустинни земи, живеят в ниски схлупени постройки от клони, камъни, покрити с кожи или с каквото намерят, и копаят дупки в земята, за да открият подпочвени води. Често прекосяват стотици километри, за да намерят източник на вода. Та за тези хора еволюцията така и не се е случила – но все пак са щастливи от начина си на живот и ревностно го пазят и предават на децата си. Те не знаят какво е кран за вода, камо ли телефон, интернет, мода, музика, инфлуенсъри... Дори не живеят в общности – прекарват живота си сами, обградени от стотици километри пустиня и милиони звезди над главите си. Може би звучи романтично, но далеч не и съвместимо с човешката еволюция, загнездена в представите ми за света. 

Имаше ли нещо, което те изненада – не просто като култура, а като усещане?

Като култура и природа е ясно, че на всяка втора крачка из красивите земи на Етиопия има какво да те изненада. А като усещане – съвсем в унисон с отговора на предния въпрос – беше именно това леко неприятно чувство, от което ти се свива сърцето, когато видиш как живеят хората, скитащи се из пустините на Афар. Пак казвам – обиколил съм толкова много бедни места по света, но за първи път и само на това място в Етиопия усетих това свиване на сърцето. Може би подчертано и от безкрайната пустош, която те обгръща в този регион.

Какво видя в очите на хората там – онези, с които срещна поглед?

Ако трябва да съм честен – хората са си хора, както навсякъде другаде. В някои очи видях чисто и неподправено любопитство – като у хора, които не виждат чак толкова често туристи. В някои очи видях щастие, в други – труден живот. В повечето имаше блясък, а като че ли и огън за живот.

Какво би казал на някого, който се чуди дали да направи такова пътуване?

Ами какво бих казал – „Много е гаден този шоколад, не го яж!“ (за да има повече за мен, разбира се). Мисля, че след като им разказах историите си от Етиопия, нямаше нужда от повече думи. Естествено, има хора, които ще кажат, че това не е за тях – и ще са прави. Но ти, който четеш това – сигурен съм, че си от онази „кръвна група“, която ще се изкефи на такова приключение.

Има ли нещо, което донесе със себе си от Етиопия – и не, не говорим за сувенир?

Донесох историите, които – както вече споменах – ще разказвам може би до края на живота си. Спомените, доста добре разширения мироглед… и малко хрема и болки в гърлото, разбира се.

Ако можеше да опишеш Етиопия с една картина, какво щеше да има в нея?

Щеше да е абстрактна картина, ала Джаксън Полък, с десетки различни цветове. Шарена – като пустинята Данакил, видяна от птичи поглед. Защото ако трябва да опиша Етиопия с няколко думи, то те щяха да са: хаотична феерия от цветове и хора.

Как се почувства, когато за първи път стъпи в Етиопия?

Потен. Особено след като още първите няколко дни смело се пуснахме в 47-градусово приключение на най-горещото място в света. А когато климатикът в джипа ни се развали и един час бяхме лишени от услугите му – почувствах се, как да кажа... още по-потен. Но пък ето – сега има какво да разказвам. И за протокола – климатикът беше успешно поправен с подръчни материали и все пак оцеляхме, за да мога днес да отговоря на този въпроси.

Имаше ли момент, в който нещо в теб „кликна“ и се почувстваш на точното място?

Аз винаги се чувствам на точното място – особено когато съм на място, което „кликва“ с моите разбирания за интересно: шарено, с интересни хора, красива природа, впечатляваща култура и вълнуващо приключение. Та Етиопия не беше просто „клик“ – а по-скоро постоянно щракане с пръсти.

С кой човек от местните ти се искаше да прекараш още време – и защо?

Имаше една много яка мацка в едното племе – изобщо не исках да си тръгвам. Хахаха. Шегувам се, разбира се 😊 Както казах в началото, целта на пътуването ми беше именно да се докосна до местните племена от долината на река Омо, които се считат за едни от най-запазените откъм традиции и обичаи. И макар винаги да има съмнението, че всичко е само за пред туристите, мечтата ми беше да отида и да се уверя сам. И съвсем честно – реалността надмина очакванията ми. Толкова динамични бяха тези три дни – от племе в племе. Толкова различни бяха едно от друго, че на моменти едва смогвах да попия всички интересни неща, които научавах и които виждаха очите ми. Но за да нямаш съмнения в това, което казвам – най-добре и ти, като мен, провери. Аз определено бих прекарал още време сред тези племена.

Какво откри в тишината на природата там?

Каква ти тишина! Етиопия определено не е за хората, които искат да се осамотят и да открият себе си сред тишината на природата. Първата вечер сред природата не можех да си чуя мислите от силния вятър. Втората – се чуваха лисици. Етиопия е хиляди звуци, един от друг по-вълнуващи (като изключим етиопската музика, незнайно защо заимствана от индийската). За какво ти е тишина? 😊

Ако трябва да разкажеш за Етиопия без думи – само с жест или поглед – какъв щеше да е?

На този въпрос мога да отговоря само в някой влог, че тук нищо друго освен думи нямам. Но жестът щеш да е супер, а погледът – повече от щастлив, че се е докоснал до това крайно вълнуващо място.

Какво те научи това пътуване за простите неща в живота?

Научи ме, че ако нечий начин на живот ми се струва крайно неприемлив спрямо моите разбирания, това не ми дава никакво право да съжалявам тези хора – защото те всъщност харесват начина си на живот. И ако видят ние как живеем в развития свят, по-скоро може би те ще съжалят нас. След този урок – от едно местно момче от племената – просто спрях да ги гледам със свито сърце и да ми е мъчно за тях, а ги приех такива, каквито са: пъстри, интересни, танцуващи, странни, самобитни, но преди всичко – щастливи. По своему, разбира се.

Какво си повтаряш оттогава?

„Ба, човек!“
Защото имахме много силна компания от Плевен в групата и ме зарибиха на тоя лаф. А и не само – просто всичко в Етиопия може да се опише с: „Ба, човек, много яко беше!“

Някои хора пътуват, за да избягат. Други – за да се намерят. А трети – като Сашо – просто тръгват, защото знаят, че ще е яко. И това им стига.

Етиопия не е лесна. Не е подредена. Не е онова „инстаграмско красиво“, което можеш да сложиш в рамка.
Но е шумна, пъстра, първична, абсурдна, понякога нелепа – и точно затова истинска.

И понякога, ако си на точното място, в точната група и с малко счупен климатик… можеш да откриеш нова част от себе си в най-трудните условия.

„Ба, човек…“ Понякога това е всичко, което ти трябва, за да разбереш, че си бил жив.