Дивата природа на Фарьорски острови: какво ще срещнеш

На пръв поглед Фарьорските острови изглеждат пусти. Без дървета, без гори, без видимо движение освен тревата, която вятърът навежда. Но под тази привидна празнота живее екосистема, оформена изцяло от океана. Студените атлантически течения носят хранителни вещества, които привличат риба. Рибата привлича птици. Птиците привличат хищници. И над всичко това, 80 000 овце, които са повече от хората на островите, пасат по склонове толкова стръмни, че изглеждат невъзможни.

Животинският свят тук не е разнообразен в тропическия смисъл. Няма десетки видове бозайници. Няма влечуги. Няма земноводни. Но това, което има, е концентрирано, видимо и толкова близо, че можеш да чуеш дишането му.

Птиците: милионите обитатели на скалите

Фарьорските острови са дом на над 300 вида птици, но числата на гнездящите колонии са това, което впечатлява. Стотици хиляди двойки морски птици гнездят по скалите всяко лято. Буревестници, северни олуши, кайри (guillemots), чайки, глупаци (fulmars), морски свраки.

Птичите скали на Вестмана (Vestmanna) са една от най-достъпните гледки. Лодката те приближава до отвесни скали, високи стотици метри, покрити с птици на всеки хоризонтален ръб. Шумът е постоянен: крясъци, пляскане на крила, звук на вода. Лодката се полюшва, скалите се издигат, а птиците кръжат на всяко ниво, от водата до върха. Мащабът е вертикален, нещо, което рядко преживяваш.

Олушите са най-видимите: бели, големи, с размах на крилете до 180 см. Те се гмуркат от височина в океана, удрят водата като стрела и излизат с риба. Гледката е хипнотична, повтаряща се, безкрайна. Всяко гмуркане е перфектно, сякаш е репетирано хиляди пъти. Защото е.

Пуфините: символът на островите

Атлантическият пуфин е неофициалната емблема на Фарьорските острови. Малка, пъстра птица с оранжев клюн и черно-бяло оперение, която прилича на нещо средно между пингвин и папагал. Пуфините идват на островите от април до август, за да гнездят. През останалото време живеят в открития океан, където могат да летят с часове без кацане.

Остров Mykines е най-известната колония. Достъпен е с ферибот (когато времето позволи) и пътеката до колонията минава през тревисти склонове, където пуфините буквално стоят до краката ти. Не бягат. Не се плашат. Гледат те с тези малки, сериозни очи, после се обръщат и продължават с каквото правят.

Но пуфините имат и тъмна страна в контекста на Фарьорските острови. Те са традиционна храна. Ловът на пуфини е част от фарьорската култура от векове и все още е разрешен, макар числеността им да намалява. Темата е сложна, емоционална и без лесен отговор. На островите тя е част от ежедневието, не от туристическата програма.

Тюлените: тихите наблюдатели

Два вида тюлени обитават водите около Фарьорските острови: сивият тюлен и обикновеният тюлен. И двата са сравнително чести, особено в по-тихите заливи и около по-малките, ненаселени острови.

Срещата с тюлен на Фарьорските острови не е организирано събитие. Тя се случва. Караш покрай залив, спираш, гледаш водата и виждаш глава. Кръгла, гладка, с големи тъмни очи, която те наблюдава с изражение, което можеш да наречеш единствено „любопитство“. Тюленът те гледа, ти го гледаш. После се гмурка и изчезва. Никой не е обещал тази среща. Никой не е гарантирал. Тя просто се е случила.

Около Mykines и по северните брегове тюлените понякога лежат на скалите в малки групи. Те са мързеливи, спокойни и абсолютно безразлични към присъствието ти, стига да не се приближаваш прекалено. На място, където хората са малко, а водата е студена, тюлените са свикнали да бъдат оставени на мира.

Овцете: истинските собственици

80 000 овце на 54 000 души. Математиката е ясна: овцете управляват. Те са навсякъде, по склоновете, по пътищата, на покривите (да, понякога буквално на покривите, когато тревата расте достатъчно ниско). Те не се плашат от коли, не се интересуват от хора и имат правото на преминаване винаги и навсякъде.

Фарьорските овце са порода, адаптирана към острова от векове. По-малки от континенталните, с по-дебела вълна, по-устойчиви на вятър и студ. Те пасат по склонове, по които човек с трудност би се изкачил. Понякога ги виждаш на ръба на скала, на стотици метри над океана, напълно спокойни, сякаш гравитацията е избираема.

Самото име „Фарьорски острови“ (Føroyar) се превежда приблизително като „Овчи острови“. Овцата е на герба, на банкнотите, в кухнята (ферментираното агнешко skerpikjøt е национална институция). Овцете не са фон. Те са идентичност.

Морският живот: под повърхността

Водите около Фарьорските острови са богати на живот, макар повечето от него да остава невидим за пътника. Атлантическата треска, пъстървата, сьомгата и десетки други видове риба привличат делфини, косатки (рядко, но документирано) и китове.

Дългоперият гринд (pilot whale) е най-честият вид кит около островите. Гриндовете пътуват на групи от десетки до стотици и понякога могат да бъдат видени от брега. Темата за грин-даджик (grindadráp), традиционният лов на гриндове, е може би най-противоречивият аспект на фарьорската култура. Не е туристическо събитие и не е нещо, което Panic Frame включва в маршрута. Но е част от реалността на островите и заслужава поне осъзнаване.

За пътника морският живот е най-видим от лодката при Vestmanna, където водата е толкова дълбока и чиста, че понякога виждаш сенки под повърхността, рибни ята, които се движат като един организъм. Или от фериботите между островите, където делфини понякога следват лодката за минути, преди да изчезнат в сивото.

На Фарьорските острови дивата природа не е шоу. Няма джипове, които преследват животни. Няма хранене на определен час. Няма гаранция. Има само земя, океан и нещата, които живеят между тях. Пуфин, който стои до крака ти и не помръдва. Тюлен, който те гледа от водата. Овца, която блокира пътя и те кара да изчакаш. Тук дивата природа не е атракция. Тя е домакин. А ти си гост, който е дошъл без покана, но е добре дошъл, ако знае да бъде тих.