Рано сутринта напускаме Свакопмунд и се отправяме на север към входа на Националния парк „Брегът на скелетите“. Простиращ се от река Свакоп на юг до границата с Ангола на север, Брегът на скелетите е наречен от бушмените Земята, която Бог е създал в гнева си. Това е едно от най-негостоприемните места на планетата, където сякаш всички стихии са се обединили срещу човека. Тук пясъчна пустиня с площ около 20 000 км², осеяна с останките на над хиляда кораба, се среща със студените води на Атлантическия океан, а бреговата линия често е обвита в гъста мъгла. Заедно със силните ветрове, мощното течение и коварните плитчини тя превръща крайбрежието в истински капан за всевъзможни плавателни съдове. А радостта на добралите се до сушата корабокрушенци бързо е била заменяна от отчаяние, защото са разбирали, че никога няма да се измъкнат оттук. Особено във времената преди измислянето на корабните двигатели отплаването от брега обратно в океана е било невъзможно заради постоянния мощен прибой. Също толкова нищожни са били и шансовете за оцеляване в безкрайната суха пустиня, в която количеството валежи рядко надвишава 10 мм годишно. В същото време обаче в тази сурова, но красива среда някак си успява да оцелее невероятно разнообразие от диви животни и растения. Тук живеят колонии от морски птици, тюлени, зебри, гемсбок (най-едрия вид орикс), адаптирани към пустинята слонове, лъвове и много други. Мястото е предпочитано и от любителите на сърфинга, които са привлечени от мощните вълни с идеална форма, а фотографите се стичат от цял свят, за да заснемат ръждясващите скелети на корабите, обгърнати от пясъците, и цялото природно величие на тази опасна земя. Още на входа на националния парк прави впечатление огромният знак с череп и кръстосани кости, който подсказва, че продължаването по-нататък е на собствен риск. Ние обаче ще сме в сигурните ръце на нашите водачи, които дори ще ни отведат в най-дивата северна част на парка, където обикновени посетители не се допускат.

По време на приключението ни по Брега на скелетите правим бърза спирка при устието на река Униаб, за да видим някои от многото видове птици, които се срещат в парка. След обяд продължаваме на север, преминавайки през сухото корито на река Хоаниб, докато достигнем залива Терас, който е последната ни спирка за зареждане на гориво за следващата седмица. Нощуваме в района северно от Мьове Бей, където за първи път ще се докоснем до мистериите и драмите, които ще видим и чуем през следващите няколко дни.

Мьове Бей е северната крайна точка на път С34. Мястото служи като център на Националния парк „Брегът на скелетите“, но е строго забранено за обикновени и самостоятелни пътешественици. Тук могат да стъпят само групи, водени от лицензирани гидове със специално разрешение. В Мьове Бей има малък музей, в който е представена историята на корабокрушенията в околността (включително чрез артефакти), както и скелетите на диви животни, намерени в района. На близкия плаж, осеян с полускъпоценни камъни, все още лежат останките на кораба „Суйдеркус“. Местната тюленова колония пък предоставя богата плячка на хиените, чакалите и понякога на пустинните лъвове. В близост са разположени и няколко извора, които са част от линейната система от оазиси в долината на Хоаниб.