Ами ако пътят, по който винаги си вървял, не е този, който трябва да те отведе там, където наистина искаш да бъдеш? Ами ако най-добрите истории не започват с план, а с импулсивно решение – с едно „защо не?“.

Представи си, че сутрин не те буди аларма, а първите лъчи на пустинно слънце (много лирично изказване, но си е така). Че денят не започва с обичайния маршрут до офиса, а с разходка из хаотичните пазари на Маракеш. Че около теб няма познати лица, но седем дни по-късно се смеете така, сякаш се познавате от години.

За някои Мароко е просто дестинация. За други – преживяване, което пренаписва представата им за пътешествия. Срещни Пламен Петров – човек, който тръгна с куфар и се върна с истории, които никога не е очаквал да разкаже.

„Всичко започна с текила и се превърна в нещо повече“ – Пламен Петров

Какви бяха първите ти впечатления?

„Още с прочитането на програмата вътрешното ми усещане подсказваше, че се гмуркам в нещо различно. Очаквах да срещна хора с по-широки рамки на мислене и авантюристичен дух. И ето, още в първите минути след стъпването във вилата, веселите tequila welcome shots и усмивките потвърдиха, че съм на правилното място.“

Какъв беше най-неочакваният момент?

„Имаше много моменти, но най-неочакваното? Спуканите гуми. Да, автомобилни! На връщане към вилата ни гръмнаха не една, а цели две. Всяка нормална група би приела това като проблем. Ние? Това се превърна в импровизирано парти насред пътя – танци, смях, селфита и наздравици. Кой каза, че инцидентите не могат да бъдат забавни?“

Как изглеждаше един твой ден в Мароко?

„Сутрин започвахме с игри – понякога за опознаване, понякога просто за смях. После обиколка на града, сука, някое изгубване (по желание или не). Най-хубавото идваше вечер – събирания с групата, традиционна вечеря и разговори, които започват на тема пътувания и завършват със смях до сълзи. А ако си мислиш, че пустинята е тиха – чакай да видиш какво става, когато събереш точните хора край лагерния огън.“

Как се промени групата от началото до края?

„В началото всички бяха различни, всеки с историята си. Но накрая? Бариерите паднаха. Няма „непознати“, няма „а ти откъде си?“, само една група хора, които случайно се оказаха на същото място в същото време и направиха този момент уникален.“

Какво би казал на някого, който все още се чуди?

„Моят съвет? Скачай! Животът не е, за да го прекараш в чудене и мислене. Скачай!“

А сега твой ред.

Задавал ли си си въпроса „Ами ако?“

Ами ако точно тази среща с нови хора се окаже началото на нещо по-голямо? Ами ако точно тази вечер в пустинята промени начина, по който гледаш на живота? Ами ако излизането от зоната ти на комфорт не е риск, а възможност?

Мароко няма да ти даде всички отговори. Но ще ти зададе правилните въпроси. И единственият начин да разбереш отговорите е да тръгнеш

Ще бъдем в Мароко от 7 до 15 май.

Подборът продължава да 14 март.

Виж цялата програма тук.