Исландия за първи път: какво ще направиш
Кацаш в Кефлавик и първото нещо, което забелязваш, е светлината. Не е като у нас. По-ниска, по-мека, сякаш филтрирана през нещо древно. От летището до Рейкявик пътят минава през лавово поле, черно и безкрайно, покрито с мъх, толкова зелен, че изглежда ненастоящ. Исландия не те подготвя. Тя просто започва.

За повечето българи Исландия е първата среща с пейзаж, който изглежда като друга планета. Вулканична земя, ледници, водопади, горещи извори и океан, всичко събрано на остров, по-малък от България. Route 1 (Пръстенният път) те води около целия остров за 9 дни, а кемперът ти дава свободата да спреш, когато пейзажът те накара.
Това не е списък с „задължителни“ места. Това е карта на моментите, които ще ти останат, ако отвориш очите си достатъчно широко и не бързаш. Исландия не се обикаля. Тя се преживява.
Златният кръг: въведението
Повечето маршрути започват от тук и има причина. Þingvellir (Тингвелир) е мястото, където Северноамериканската и Евразийската тектонична плоча се разделят. Буквално стоиш в процепа между два континента. Парламентът Алтинг е заседавал тук от 930 г., което го прави най-стария непрекъснато действащ парламент в света. Историята е тежка, а пейзажът е огромен, скалисти стени, мъх, езерна вода, толкова чиста, че виждаш дъното на 40 метра.
Строхкюр (Strokkur) изригва на всеки 5-10 минути. Стоиш на 15 метра, гледаш как балонът от вода набъбва и после стълб от кипяща вода и пара излита на 20-40 метра. Звукът е дълбок, утробен. Земята около гейзера е оранжева и жълта от сяра, фумаролите шипят, а въздухът мирише на яйца. Не е приятно. Но е истинско.
Гулфос (Gullfoss), Златният водопад, е финалът на кръга. Водата пада на две нива в тесен каньон и изглежда сякаш изчезва в земята. Пръските мокрят лицето ти на 50 метра, а шумът е толкова силен, че спираш да мислиш. Точно това е целта.
Южният бряг: черно, бяло и сиво
От Рейкявик на юг и изток пейзажът се променя на всеки час. Seljalandsfoss е водопад, зад който можеш да минеш. Буквално. Пътеката минава по скалата зад завесата от вода и за момент си вътре в нея, мокър, оглушен, обграден от пръски и светлина, която се пречупва в дъга.
Skógafoss е на 30 км по-нататък, по-широк, по-шумен, по-директен. Стълба от 527 стъпала те качва над ръба, откъдето виждаш как реката идва от хоризонта и се хвърля в празното. Погледът назад, към океана, е безкраен.
Между тях е самолетната катастрофа на Sólheimasandur. Douglas Super DC-3, приземен принудително през 1973 г. Белият скелет на самолета лежи на черен вулканичен пясък, километри от каквото и да било. Преходът е 2 часа, равен, без трудност, но атмосферата е филмова, буквално (тук са снимани десетки музикални клипове и реклами). Контрастът между белия метал и черната пустиня е хипнотичен.
Reynisfjara, черният плаж, е кулминацията на южния бряг. Базалтовите колони стоят като орган, вълните на Атлантика удрят с бяс, а скалните стълбове Reynisdrangar стърчат от водата като пръсти. Легендата казва, че са тролове, вкаменени от изгрева. Вълните тук са опасни, не подценявай предупредителните табели. Океанът не предупреждава два пъти.
Ледниците: студ, тишина и син цвят
Югоизтокът на Исландия е царството на ледниците. Vatnajökull е най-големият ледник в Европа, 8 100 кв. км лед, по-голям от всички ледници на континента, взети заедно.
Svartifoss (Черният водопад) е кратък преход от Skaftafell, около 30 минути в едната посока. Водата пада между тъмни базалтови колони, които приличат на тръби на орган. Контрастът между бялата вода и черната скала е минималистичен и мощен.
Jökulsárlón е ледниковата лагуна, в която айсберги, откъснати от ледника Breiðamerkurjökull, плуват бавно към океана. Ледът е син, бял, прозрачен, понякога с ивици от вулканична пепел. Тюлените плуват между блоковете. Тишината е абсолютна, ако нямаш късмет да чуеш лед да се откъсва и да пада във водата с гръм, който ехти в цялата долина.
Diamond Beach е от другата страна на пътя. Ледени късове, изхвърлени от прилива, лежат на черен пясък и блестят като диаманти. Всеки е различен. Всеки е временен. Утре ще са се стопили, а нови ще дойдат.
Северът: по-тих, по-суров, по-малко хора
Dettifoss е най-мощният водопад в Европа. 500 кубични метра вода в секунда. Стоиш на ръба и земята трепери под краката ти. Мъглата от пръски е толкова гъста, че виждаш дъга дори в облачен ден. Пътят дотук е 4 часа от Мюватн, през лунен пейзаж от черно-сиви пясъчни скали.
Геотермалната зона Hverir (Намафял) е Марс на Земята. Кипяща кал, жълта сяра, пара, която излиза от пукнатини в земята. Миризмата на сероводород е силна. Цветовете (жълто, оранжево, червено, сиво) са толкова наситени, че изглеждат обработени с филтър. Не са.
Goðafoss, Водопадът на Боговете, е елегантен. Полукръгъл, широк, с вода, която пада на два етажа. Легендата разказва, че през 1000 г. законодателят Торгеир хвърлил тук статуите на скандинавските богове, когато Исландия приела християнството. Хиляда години по-късно водата все още пада.
Akureyri, столицата на севера, е град с 19 000 души, ботаническа градина на 65-та паралел и сърцевидни червени светофари. Оттук тръгват лодките за наблюдение на китове в Húsavík (гърбати, минке, понякога сини). Северът е по-тих, по-малко туристически, и точно затова, по-близо до истинската Исландия.
Snæfellsnes: миниатюрната Исландия
Полуостров Snæfellsnes е Исландия в умален мащаб. Ледник (Snæfellsjökull, вулканът, от който героят на Жул Верн влиза в центъра на Земята), черни плажове, лавови полета, рибарски села и Kirkjufell, планината, която всеки фотограф е снимал поне веднъж.
Kirkjufell е симетрична, конусовидна, стои до водопад, който се излива на три струи. Кадърът е толкова перфектен, че изглежда постановъчен. Не е. Исландия просто е така.
Арнарстапи и Хелнар са две рибарски села, свързани с крайбрежна пътека (около час пеша). Базалтови арки, морски пещери, вълни, които ехтят в скалите, и птици, толкова много, че въздухът гъмжи. Ако е сезонът (май-август), тук се срещат и пъфините (Atlantic Puffin), малките черно-бели птици с оранжевия клюн, които са неофициалният символ на Исландия.
Последната вечер преди Рейкявик. Кемперът е паркиран с лице към залеза. Небето е оранжево, розово, виолетово. Ледникът блести отгоре. Мълчиш. Не защото нямаш какво да кажеш, а защото Исландия вече го каза вместо теб.
Свободният ден в Рейкявик. Разноцветни къщи, уютни кафенета, църквата Hallgrímskirkja, която стърчи като ракета. Ходиш по Laugavegur, пиеш кафе, преглеждаш снимките. 800, 1 200, може би повече. Повечето не могат да предадат това, което си видял. Защото Исландия не е във визуалното. Тя е в усещането, че за 9 дни си бил на друга планета, която случайно е на 4 часа полет от София.
Автор: Мартин Бонов

















