Дивата природа на Исландия: какво ще срещнеш

Исландия няма голямо биоразнообразие, ако мериш по брой видове. Няма мечки, няма вълци, няма змии (нито една, на целия остров). Единственото местно бозайниче е арктическата лисица, която е стигнала тук по леда преди хиляди години. Всичко останало е дошло по-късно: конете, овцете, тюлените по бреговете, китовете в заливите.

Но Исландия компенсира с нещо друго. Видовете, които живеят тук, са адаптирани към екстремни условия, вятър, студ, тъмнина, и изолация. Те не са декор. Те са част от пейзажа по същия начин, по който водопадите и ледниците са част от него. И когато ги срещнеш, усещането не е „уау, животно“, а „уау, тук всичко е живо“.

Папагал-гмуркачите: любимият жител на острова

Atlantic Puffin, папагал-гмуркачът, е неофициалната емблема на Исландия. Малка морска птица с черно-бяло оперение, ярко оранжев клюн и походка, която изглежда едновременно достолепна и комична. Около 60% от световната популация гнезди в Исландия, предимно между май и август.

Най-добрите места да ги видиш по маршрута Ring Road са скалната арка Дирхолай и остров Лунди (Lundey) край Рейкявик. При Дирхолай папагал-гмуркачите гнездят в тревистите скали над южния бряг. Стоят на ръба, обърнати към вятъра, и изглеждат като малки пингвини, решили да станат клоунове.

Не са плахи. Можеш да ги наблюдаваш от 5-10 метра, стига да не правиш резки движения. Те кацат с риба в клюна (понякога по 10-12 наведнъж, наредени като сардели), хранят малките в дупките и излитат обратно. Цикълът е хипнотизиращ. Можеш да стоиш с часове.

Арктическата лисица: единственият местен бозайник

Арктическата лисица (Vulpes lagopus) е единственото наземно бозайниче, което е местно за Исландия. Стигнала е по ледения мост между Гренландия и острова преди последния ледников период. Оцеляла е, когато ледът се е стопил. Оцеляла е, когато викингите са дошли. Оцелява и сега.

Популацията е около 10 000 индивида. Лисиците са малки, компактни, с гъста козина, която сменя цвета си: бяла или синкаво-сива през зимата, кафява и пъстра през лятото. Срещат се предимно в отдалечени райони, Хорнстрандир в Западните фиорди, околностите на Ватнайокул и по-пустите участъци на североизтока.

По Ring Road шансът да видиш арктическа лисица не е голям, но не е нулев. Рано сутрин или късно вечер, около къмпинги и в близост до птичи колонии, тя се появява безшумно, гледа те за секунда и изчезва в мъха. Среща, която трае три секунди и остава за години.

Китовете: гиганти в студените води

Водите около Исландия са богати на хранителни вещества, което ги прави дом на повече от 20 вида китообразни. Най-често срещаните са гърбатият кит (Megaptera novaeangliae) и минкият кит (Balaenoptera acutorostrata). Косатките се появяват по-рядко, но ги има.

Акурейри, на северния бряг, е една от най-добрите точки за наблюдение на китове по маршрута. Хусавик, на час от Акурейри, се смята за столицата на наблюдението на китове в Европа. Излизаш с лодка в Ейяфьордюр или залива Скялфанди и чакаш. Понякога минават минути. Понякога часове.

После повърхността се раздвижва. Гръб, мокър и тъмен, се показва за секунда. Фонтан от вода и пара. И опашка, широка колкото лодката, която се вдига, задържа се за миг и потъва. Тишината след това е по-силна от звука преди. Гърбатите китове могат да бъдат дълги до 16 метра и тежки до 30 тона. Цифрите не значат нищо, докато не видиш колко близо е животното.

Тюлените: съседите на бреговете

Два вида тюлени живеят постоянно в Исландия: обикновеният тюлен (Phoca vitulina) и сивият тюлен (Halichoerus grypus). Обикновеният е по-дребен, по-любопитен и по-толерантен към хора. Сивият е по-голям, по-независим и предпочита по-отдалечени брегове.

По Ring Road тюлени се срещат на много места: при Йокулсарлон (плуват между айсбергите, което е толкова нереално, колкото звучи), по южния бряг, около полуостров Снайфелснес и в Западните фиорди. Не са плахи. Показват се от водата, гледат те с кръгли тъмни очи, понякога следват лодката или кемпера покрай брега.

Най-добрият момент да ги видиш е рано сутрин, когато лежат на скали или пясъчни коси и се греят. Те изглеждат мързеливи, безразлични и абсолютно доволни от себе си. Контрастът с дивия пейзаж около тях, черни скали, бял лед, сиво небе, е перфектен.

Исландските коне и овцете: домашните, които са диви

Исландският кон е порода, която не се е кръстосвала с друга от повече от 1000 години. Закон от 982 г. забранява вноса на коне на острова, а всеки кон, който напусне Исландия, не може да се върне. Резултатът е животно, което е малко, издръжливо, с дебела козина и пет алюра вместо стандартните три. Допълнителният алюр, „тьолт“ (tölt), е толкова плавен, че можеш да държиш чаша вода, докато яздиш.

Овцете са навсякъде. Буквално. На пътя, край пътя, на хълма зад пътя, понякога на покрива на къща (в Исландия тревните покриви не са метафора). Около 800 000 овце живеят на острова, четири пъти повече от хората. Те бродят свободно през лятото и се събират през есента в традиционно събиране, наречено „réttir“.

Нито конете, нито овцете са „диви“ в стриктния смисъл. Но в Исландия границата между домашно и диво е размита. Конете пасат на хълмове, където няма ограда на километри. Овцете решават сами къде да ходят. Всичко тук живее по свои правила.

Връщаш се от Исландия и хората те питат за водопадите. За ледниците. За северното сияние. Но ти разказваш за тюлена, който те гледаше от лагуната. За папагал-гмуркача, който кацна на метър от теб с клюн, пълен с риба. За кита, чиято опашка беше толкова близо, че усещаше пръските по лицето си. Пейзажите на Исландия са грандиозни. Но животните ги правят живи.