Очаквахме няколко спонтанни впечатления, но вместо това тя ни въвлече в такъв ярък и живописен разказ, че докато я слушахме, вече търсехме самолетни билети за следващия сезон.

Япония е място, което докосва всеки сетивен рецептор – от аромата на етерични масла в Токио до вкусовете, които сякаш разказват истории. Храната там не е просто ястие – тя е като ритуал. Всяка хапка носи смисъл, подчертава сезоните и уважението към природата. От перфектно оформени суши парчета, които се топят в устата, до десерти, които изглеждат като миниатюрни скулптури – всяко ястие ти показва, че храненето е нещо повече от задоволяване на апетита. Ето някои от нещата, които Мария сподели. 

Ако трябваше да разкажеш за Япония на някой, който никога не е бил там, как би го описала?

"Напоследък я описвам като два напълно различни свята в едно и разказвам за големия контраст между големите градове и младите хора, и малките селца и по-възрастното население, което срещнахме. Градовете и младите са доста по-гърмки – свят на бъдещето, докато селата и възрастните хора са тихи, пастелни, благи и успокояващи."

Какво беше първото нещо, което те изненада в Япония, когато пристигна? 

„Първото, което ме изненада, беше чистотата на въздуха в Токио. По никакъв начин човек нямаше как да ме накара да повярвам, че в такъв огромен град може да има толкова чист градски въздух. Дишаш и дишаш, и е свежо. Дори се носят аромати на етерични масла, които явно се прокрадват помежду развяващите се фини перденца пред всяко заведение, дом или друг тип обществено пространство.

Разбира се, Мартин бързо ни обясни, че това се дължи на разумни градски политики. В Токио нямаш възможност да имаш автомобил, ако нямаш изрично определено паркомясто, за да паркираш този автомобил без да пречиш на движението, гражданите и инфраструктурата, което довежда до значително по-малко коли, повечето електрически. Тогава се замислих, че може би това е нещо, което и Европа трябва да възприеме. В България наблюдаваме хаотично паркиране в жилищните квартали. По няколко автомобила в семейство, но нито един гараж.“

Японската култура е уникална – кое беше нещо, което ти направи най-силно впечатление в ежедневието на местните?

„Като човек, който обръща голямо внимание на храната и хранителна култура на местата, които посещава – изключително впечатление ми направи храната, която е предназначена за работен обяд или обяд във влака/метрото/на крак. Намираш я по гарите, основно в малки магазини, в които има наистина всичко.

У нас сме свикнали такъв тип хранене често да е бързо и понякога немарливо – без детайл, без естетика. Идеята му е да те засити и да продължиш по пътя си. Нищо подобно в Япония – красиво подредени кутии със суши и други типични дребни хапки, изкусно опаковани сандвичи с изкусителни пълнежи, които искрят от свежест, салати и сладости от всякакъв тип. Цели витрини с топли напитки – чай, вода, кафе. В магазин, в който у нас би могъл да си купиш максимум вафла. Беше впечатляващо и говори за себеуважение.“

Какво е едно нещо, което научи за себе си, след като се потопи в света на Япония?

„Че да отидеш на организирана екскурзия с точния гид и група е най-доброто ми решение на света. Хах! Всъщност осъзнах и видях как два свята могат да съществуват без да си пречат. Светът на неона, небостъргачите, електрониката и миризмата на пържени такояки може да съществува в съседство с японския клен, кимоното, чаената церемония и успокояващата миризма на тамян от някой близък храм.

И че в същото такова равновесие у нас също могат да съществуват различни светове, багри и чувства, и е редно да приемаме всичките си проявления. Може би тогава ще се превърнем в нещо толкова съвършено парадоксално и впечатляващо, каквото е Япония.“

Една страна – две сърца

Япония е не просто дестинация – тя е пътуване към себе си. С нейните контрасти, хармония и дълбока почит към сезоните тя те учи да виждаш красотата във всеки детайл. За мен това беше урок по баланс, но и по вдъхновение – че светът може да бъде едновременно шумен и успокояващ, дързък и нежен.

Това е Япония – място, което променя не само начина, по който гледаш на света, но и какво виждаш в самия себе си.

С думите на Мария пред очите ни и вдъхновението, което разпалиха, вече подготвяме Япония 2025 – защото вярваме, че толкова живописно описан свят трябва да бъде преживян от още много хора.

Снимки: Симеон Георгиев