Киргизстан е за тези, които търсят ново разбиране за свобода и живот.

Когато за първи път посетихме страната с група пътешественици, никой не подозираше какво точно ще открие там – селища, които изглеждат от друга епоха, планини, които никога не са били картографирани, и езера, които дори нямат име. Тук, в това забравено кътче на Азия, всяка крачка разкрива ново чудо, а природата сякаш те прегръща и те кара да се почувстваш малък и едновременно част от нещо велико. Киргизстан е за тези, които се осмеляват да напуснат обичайните маршрути и да открият нещо много повече от просто пейзажи.

Любимата ни Румяна Босева беше в първата ни група (както винаги сред най-големите авантюристи), които се осмелиха да се изгубят в Киргизстан, без да подозират какво ще намерят. И те откриха не само нови хоризонти, но и нещо много по-дълбоко – усещане за свобода и връзка с природата, което трудно може да бъде описано с думи, но се заехме със задачата поне да опитаме.

Ако трябваше да опишеш Киргизстан само с една дума, каква би била тя и защо?

Няма една дума. Киргизстан е една невероятна смесица от фантастична, девствена природа, истински хора и един позабравен живот, далеч от консуматорските ценности на съвременното общество.

Ако трябваше да избереш момент от пътуването, който промени начина, по който виждаш света, кой би бил той?

На 3000 м надморска височина се намира езерото Song Kul. Заобиколено е от огромни пасища, където от ранна пролет до късна есен местните хора изкарват стадата. Още към средата на март се качват в планината и разпъват лагерите с традиционни юрти. Няма близък магазин. Няма обхват на мобилните оператори, няма пътища, няма коли. Просто ледовете на езерото, които никога не се топят напълно, безкрайни стада, ниска растителност и един много семпъл и истински живот. Мисля, че точно на такива места си давам сметка колко много си усложняваме живота, колко много се фокусираме върху материалните си придобивки и как тотално сме загубили връзка с природата. Загубили сме познания, които за съжаление не мисля, че можем да си върнем.

Кой момент ще помниш цял живот?

Трябваше да ходим до едни топли минерални извори. Вместо това трима човека решихме да прекараме това време в един изоставен град. Някога Engilchek е построен за работниците от близката мина. Живели са над 5 хил семейства. След изтеглянето на руснаците, мината е изоставена и градът запустява и се разграбва. Сега в него живеят по-малко от 20 семейства. Когато бусът ни остави над града, мислех, че ще обикаляме 2 часа в пустошта и прахоляка. Представях си го като в някой стар американски уестърн. И изведнъж от някъде към нас се втурнаха десетки дечурлига. Викаха, скачаха, смееха се, дърпаха ни и ни разказваха нещо. В центъра на градчето някой беше спрял стара Лада. От отворените врати и прозорци се носеше музика, на която децата танцуваха, а жените се бяха събрали и перяха килими. Оказа се, че имат училище, игрище, здравен пункт, безкрайно много изоставени и изтърбушени сгради, които децата ползваха за игри.

Имаше ли нещо в Киргизстан, което те накара да спреш и да преосмислиш себе си или живота си?

Говорихме с един възрастен човек в Engilchek и го попитахме какво се случва, ако някой се разболее, защото най-близкият град е на два часа и половина много лош път. Отговори, че не чакат линейка. Всички се организират, за да го закарат възможно най-бързо до града. Така било редно. Ако не помогнели, после как щели да пият чай заедно. Нали разбирате, не помагаш с надежда да ти помогнат и на теб, ако имаш нужда. Помагаш, защото тези хора са част от живота ти. Не просто съседи или приятели. Те са вашият живот и вървите заедно по пътя.

Какво те научиха хората, които срещна в Киргизстан?

Истинският смисъл на думата общност.

Ако можеше да пренесеш едно нещо от Киргизстан в своя живот, какво би било то?

Семплият живот. Но това е толкова, толкова трудно в нашето общество.

Ако можеше да опишеш Киргизстан не с думи, а с усещане, какво би било то?

Спокойствие. Слизахме от планините по залез. Онова усещане, което изпитах гледайки зъберите, вече от долината, бушуващата река на близо, свободните коне, които пасяха в нереално зелените поляни, не мога да го предам с думи, но винаги ще го асоциирам с Киргизстан.

Как това пътуване те накара да погледнеш на природата и на живота си по нов начин?

Природата винаги те кара да гледаш по един единствен начин на себе си – кара те да се чувстваш нищожен и същевременно абсолютно цял и изпълнен със смисъл.

Какво би казал на някого, който се колебае дали да се отправи на такова пътуване?

Това пътуване не е за всеки. Но ако сте от типа турист, който не търси удобството на all inclusive и оцветените коктейли с пластмасови чадърчета, може би е за вас. Ако сте склонни да прекарате някоя и друга вечер завити с тежък юрган в юрта, но да видите едни от най-изумителните гледки на света, може би е за вас. Ако нямате проблем да седите на земята около масата, да пиете чай и с часове да си говорите и да се смеете с другите, топлени от огъня, горящ в печката, това пътуване е за вас. Аз лично бих се върнала пак. Има някаква невероятна магия в това място.

Както казва Руми, „Природата не просто те наблюдава – тя те променя, без да искаш.“

И в Киргизстан наистина усещаш, че всяка част от този свят е част от теб, още преди да осъзнаеш. Това пътуване е много повече от просто географска точка на картата – то е преоткритие, което променя същността на това как възприемаме себе си и света около нас.

Следващото ни пътуване до Киргизстан е през май – 26.05. Идваш ли с нас?

Снимки: Константин Червенков