Panic лагерът, за който всички деца говорят (и някои родители завиждат)

Ани събира деца, вятър и енергия на едно място.

И прави така, че сутрините да започват със смях, а залезите – с игри, от които не им се тръгва. Тя стои зад Panic Summer Ninja Camp – онзи лагер, който децата чакат цяла година, а родителите тайно искат да преживеят и те.

Най-вероятно имаш въпроси. И ние имахме.

Затова седнахме с Ани и ѝ ги зададохме. Ето какво ни разказа тя:

Как започна всичко? Помниш ли първия лагер, който организира?

Първият лагер за уиндсърф, на който се включих, беше в Лозенец при Мая и Анди. Те се държаха с нас като с по-малки братя и сестри и създаваха общество от съмишленици. Това се опитвам да правя днес и аз.

Какво ти дава лагерът на теб лично? Какво те кара да се връщаш към това всяко лято?

Обожавам морето, винаги да съм активна и да съм сред хора като мен. Дори да няма вятър, когато има лагер, с децата винаги е забавно и има какво да се прави.

Какви деца идват на лагера? Тихи, диви, смели, уплашени?

На лагер могат да дойдат всякакви деца – и притеснителни, и големи отворковци. Всеки допринася за общността.

Имаш ли любима история от предишен лагер – някое дете, което те е развълнувало?

Много е мило, когато ти кажат, че цяла зима децата чакат да дойде времето за Лимнос, спестяват в касички от сурвакане и рождени дни.

Какво се случва с децата през тези 7 дни? Как се променят?

Всяко дете, освен че развива уменията си по ветроходство, става много по-самостоятелно и смело. Родители се хвалят, че децата им вече могат да белят краставици, да си намират вещите сами и хвърлят боклука си разделно.
По-големите намират добри приятели и често сменят лайфстайла си. Вкарват спорта в ежедневието си.

Какво прави този лагер различен от останалите?

Това, с което се гордея, е екипът от млади хора и тийнейджъри, увлечени да забавляват и учат лагерниците.

Коя е твоята любима част от програмата?

Любими, несъмнено, са ми игрите по залез.

Как изглежда един обикновен ден на лагера?

Много уиндсърф, много море, игри на плажа, игри на сянка и страшно много смях.

Как се грижи екипът за децата – физически и емоционално?

Всяко дете е различно.
Лично отношение и индивидуален подход към всяко дете, съобразено с възрастта и нуждите на всеки.

Имате ли медицинско лице или определени протоколи при нужда?

С годините сме събрали много опит и се справяме спокойно с всякакви ситуации. Всяка случка е различна, но имаме протоколи, по които действаме. Информираме родителите навреме и накрая всичко е наред – детето се смее и разказва като се прибере на приятелите си за случката.

Какво е важно родителите да знаят, преди да пратят детето си?

Твърде е вероятно догодина детето ви да ви заведе и вас на Лимнос.

Какво би казала на родител, който се колебае?

Лагерите са преживяване, което се помни цял живот. Приятелства, нови умения, много спорт… не се колебайте!

А какво НЕ трябва да очакват – какво не е този лагер?

Възможно е децата ви да си зарежат телефоните, защото са заети по цял ден с активности и може да не могат да ви вдигнат.

Как подхождате към по-големите участници?

Спортът стимулира хората на всяка възраст. Кара ги да се справят с нови предизвикателства, а това им носи и нови удоволствия. А когато видите как всички си говорят за сърф един през друг на голямата маса на вечеря, ще разберете, че няма как някой да остане безучастен, когато има вятър и море.

Успяват ли да се отпуснат и да се включат наравно с всички?

Нашият екип включва млади хора, които са били тийнейджъри неотдавна. Затова ни се отдава лесно да намерим правилния подход към всеки лагерник.

А какво би казала на 10-годишната Ани, ако беше участничка в лагера?

Не плачи, когато свършва седмицата! Това не е краят :) И след 25 години пак ще продължаваш да ходиш на лагери!

След седем дни на Лимнос, децата си тръгват с нещо, което не можеш да сложиш в раницата.

Малко повече увереност. Няколко истински приятелства. И един нов спомен, който започва с "Помниш ли онова лято, когато...?"

Ани ще ги чака. С усмивка, вятър и още няколко игри по залез.

Научи повече за летния лагер