След дни, изпълнени със срещи с небето и морето, оставяме време да се потопим още веднъж в пейзажа на Арктика. Сутринта излизаме на кратък круиз из фиордите – тихо плаване между заснежени планини, където морето отразява суровата красота на бреговете. Вятърът е студен, но гледките са топли – малки рибарски селца, червени къщи, кацнали на ръба на водата, и планини, които сякаш потъват в дълбините.

Алтернативата е да тръгнем по суша към Kvaløya и Ersfjordbotn – места, където хоризонтът е открит и всеки завой разкрива нова картина. Следобедът оставяме за тишина: арктическа сауна на пристанището или бавна разходка из центъра с чаша горещо кафе в ръка.

Когато нощта падне, тръгваме на последния си организиран лов за Аурората. Вече сме видели небето да се разтваря в зелено, но този път е по-различно – усещането, че е последен шанс, прави всяка поява на светлините още по-силна. Стоим в мрака, погледнати от милиони звезди, и си даваме сметка, че тези мигове няма как да се повторят по същия начин. Това е прощалният подарък на Арктика.